Потомката на Капитан Петко войвода Пенка Чакалова-Генева: Няма бъдеще оня народ, който не знае миналото си

О, неразумни и юроди, не пренаписвайте историята ни в услуга някому, призова учителката по български език и литература, на която легендарният войвода е прапрачичо

Интервю на Димитър Мишев с Пенка Чакалова-Генева за в. "Компас"

Капитан Петко войвода е знаме, под което се нареждат българите, казва Пенка Чакалова-Генева. В 101 сражения срещу османските поробители той има 33 прободни и куршумни рани, добавя правнучката на неговия брат Митро.

Пенка Чакалова-Генева пред паметника на Капитан Петко войвода в родното му село Доганхисар (днес Есими, Гърция). Снимка: Личен архив

 Дамата, която е отдала 35 години от живота си като учителка по български език и литература да обучава и възпитава българските деца на родолюбие, днес не крие, че се срамува от тези, които искат да заменят „История славянобългарская“ с „Робинзон Крузо“ от учебниците за шести клас и да махнат творби като „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“, „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Къде си, вярна ти, любов народна?“. „О, неразумни и юроди, не пренаписвайте историята ни в услуга някому“, призова учителката. Тя напомня, че Родопите са в пределите на България благодарение на Капитан Петко войвода, защото се бори със Сенклеровите пълчища. 

На 13 април 1877 край Димотика четата на Капитан Петко разбива армията на английския полковник Сенклер, нарекъл се Хидает бей.  Нанасят им и второ поражение при Голям Дервент. На 21 май сенклеристите са напълно разгромени.

Родолюбката Пенка Чакалова-Генева неотдавна предложи в интервю по бТВ в Народното събрание да се изпише с големи букви девизът на нейния прапрачичо „Да не се делим ни в лошо, ни в благатко време“, за да може българските депутати да спрат да се карат. Народните представители трябва постоянно да го четат, за да обединяват народа, а не да го разединяват, подчерта потомката на славния войвода. 

На 7 февруари бургазлии трябва да склоним глава пред паметника му в Морската градина в знак на почит и благодарност, защото ако ги нямаше Левски, Ботев и Капитан Петко войвода, днешните стамболовчета (б.а. политиците от времето на тиранина Стефан Стамболов, борещи се за богатства и власт) нямаше да се карат в парламента и да умуват дали е имало робство или „съжителство“, а щяха просто да си „съжителстват“ с тях в пределите на Турция.

„Капитан Петко войвода има три девиза, които спазва през целия си живот – „Свобода, равенство, братство”; „Момчета, работете за свободата на отечеството ни” и „Да не се делим ни в лошо, ни в благатко време”, добавя потомката на Капитан Петко войвода.

Освен в България, паметници на Капитан Петко войвода има още в родното му място Доган Хисар /днес Есими/ - Егейска Тракия, в Киев, в Чикаго, в Рим до паметника на Гарибалди - близкият му по дела и дух европейски титан. Джузепе Гарибалди заедно с Капитан Петко войвода се бият заедно за свободата на Балканите по време на Критското въстание.

Оказва се, че раните, които славният войвода получава в свободна уж България, са по-страшни, отколкото в битката му с османските поробители. От 27 юли до 15 декември 1892 година той е изтезаван във варненската тъмница Ичкале. След като не могат да изтръгнат нищо, защото и няма какво, българският народен герой е интерниран в Трявна. Междувременно всичките му имоти са конфискувани. При обиск околийски управител на Варна Спас Турчев си присвоява всичките пари и скъпоценности, които били намерени. Психически смазан и болен, великият българин умира в нищета на 7 февруари 1900 година. Никой обаче не успява да сломи българския му дух, да прекърши вярата му, че българи и турци могат да живеят в мир и разбирателство, ако не ни управляват бейове и крадливи стамболовчета. 

Според писателя Николай Хайтов, докато има на света България, споменът за Капитан Петко войвода ще продължи да буди интерес и да вълнува въображението на всички българи. 

 -За повечето от българите Капитан Петко войвода е символ на свободата, но най-славният български хайдутин, който е участвал в 101 сражения и има 33 прободни и куршумни рани, умира в нищета. На 7 февруари 1900 година небесните ангели отнасят в Рая душата на защитника на Родопите, награден лично от император Александър Втори. Петко Войвода си отива след раните, които получава във варненската тъмница Ичкале в свободна уж България. Какво е да си потомка на най-славния войвода?

-Делят ни 116 години от оня ветровит 7 февруари, когато България се прощава със своя обичан син Капитан Петко войвода. Поклон! Неговото име не трябва да се свързва само с подвизите му като защитник на онеправданите българи, турци, гърци от хайдушкия му период, защото той е единственият български революционен деец, чиято дейност преминава през трите етапа на националната ни борба за освобождението на България от турско робство - ХАЙДУТСТВО, ЧЕТНИЧЕСТВО И УЧАСТНИК В РУСКО - ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА ПРЕЗ 1877 - 78 Г. В своята четническа борба е участник във въстанието на остров Крит за освобождението му от турския гнет. Въстанието не успява и всички четници трябвало да преминат през шпалир от турска редовна войска и да хвърлят оръжието си в знак, че признават поражението. Петко не преминава през този шпалир, а успява с другари да избяга. За този позорен акт той казва: "За мене това беше вътрешен срам!". Благодарение на участието му във Освободителната война, той освобождава населението на с. Пелевун /Плевун/, Ивайловградско. Благодарение на неговата самоотверженост, Родопите днес са в пределите на България. В тази борба Груда и Кирко Каракиркови дават свидна жертва - най-малкият брат на Капитан Петко войвода - Стайко, участник в четата му. За мен е гордост и задължение да бъда потомка на Капитан-Петковия род. Моят прадядо Митрю Кирков Каракирков е брат на Петко Кирков Каракирков - Капитан Петко войвода. Никой не може да избира рода си. Благодарна съм на съдбата, че ме е посяла в тази тракийска нива - род Каракиркови. Аз съм една обикновена българска учителка по български език и литература, която пази чисти заветите на своя прапрасрику (прапрачичо) Капитан Петко Войвода. Името му ме задължава да предам любовта му към Отечеството не само на своите деца, внуци и правнуци, но и на стотиците прекрасни мои ученици. Дано да съм успяла! 

-Имате четири издадени книги, била сте преподавател по български език и литература, пишете и стихове. А вашите приятели ви определят като родолюбка по природа, с висока общочовешка и професионална култура, намерила начин да осмисля дните си, срещайки се с хората, прокудени от родна Тракия. Какво бихте добавили за себе си? 

-Какво мога да добавя за себе си? Ако погледна от лична реализация в живота, дано да съм успяла, но най-важното нещо в битието на всеки човек е да продължи рода, за да просъществува страната му. Аз съм щастливо осъществена майка, баба и прабаба от пет месеца насам с правнук и правнучка. Надявам се, че и те ще израснат добри българи. 35 години от живота си съм отдала за обучението и възпитанието на българските деца. Дано да съм реализирала мечтите си чрез тях - достойни потомци на достоен народ! 

-За книгата си „Спомен и памет за Каракирковия род - родът на Капитан Петко войвода“ споделяте, че сте я носили цял живот, защото от дете сте слушали разказите на своите родители и близки на Капитана. Трудно ли се пише книга за този велик българин? Кой най-много ви помогна, за да стигне тя до читателите?

-Най-голяма роля за формирането ми като поклонник на делото на Капитан Петко войвода изигра майка ми. Тя разказваше много увлекателно за неговите подвизи, разказани от баба й Стоя - съпруга на Петковия брат Митрю. Пееше песните, посветени на срику (б.а. чичо) й Петко, с голяма любов и преклонение пред делата му. Аз и сестрите ми слушахме притихнали. Да, носила съм тази книга откакто се помня като човек, но поводът да я напиша, е много показателен. Обичам много да разказвам на моите деца и внуци онова, което за мене е родова памет. В един такъв ден те ме посъветваха да напиша всичко това, защото разказаното те ще забравят след време, а писаното слово остава. За да се пише книга за Капитан Петко войвода, трябва най-напред да бъдеш честен към себе си, да пипаш с чисти ръце и дълбока обич, да предадеш вярно и истинско онова, под което можеш с чиста съвест да се подпишеш. Аз я пишех с лекота. Най-напред книгата беше представена в родното село на Капитана - с. Доганхисар, Гърция, по предложение на сина ми инж. Славейко Генев. Той е издател на всичките ми книги. Благодаря ти, сине! Отиването в Доганхисар бе финансирано и от дъщеря ми инж. Светлана Костова. Благодаря ти, дъще! След това тя беше представена в Свиленград, Хасково, София, Димитровград, Кърджали, по телевизия СКАТ в предаването на Стоян Райчевски „Прокудени от бащин край“ и др. По този начин тя стигна до много хора, които споделяха успеха й. Аз благодаря на всички радиа, печатни издания и предавания за популяризирането й. Тя запълни една празна ниша в битието на България - разказ от първо лице за легендарния Капитан Петко Войвода от родовата му памет. 

-Кое е най-важното нещо, което българите трябва да знаят за легендарния войвода?

-Само с една дума не може да се изчерпи въпросът, какво трябва да се знае за Капитан Петко войвода. За него трябва да се знае всичко, което е той: велик българин, голям родолюбец, честен, принципен човек, открит към болките на нуждаещите се, хуманист, русофил, човек, който отстоява принципите си с цената на всичко, самоотвержен борец за свободата на България от турско робство, посветил живота си за нея и изгорял в горилото й (б.а. на кладата й). Капитанът е любящ син, брат, баща и съпруг. Може би до всичко казано, трябва да се добави и най-важното - той остава неподкупен българин, който не се продава за пари и власт, човек, който до края на живота си остава непримирим към недъзите на властта. В края на живота си поставя черно знаме на покрива на къщата си с надпис: "Те погребаха България!" Колко неизгодни заеми се вземат днес? Има ли човек, който да последва примера му? 

-Не, за съжаление! Неотдавна в „Тази сутрин“ по бТВ казахте, че Капитан Петко войвода е като една легенда. Той е знаме, под което се нареждат българите. Васил Михайлов създаде един прекрасен образ на войводата във филма, сниман по сценарий на Николай Хайтов. Има ли нещо, останало скрито за зрителите? Разкажете за срещите си с тях.

-Филмът „Капитан Петко войвода“ е един прекрасен апотеоз на българското кино. Поклон пред създателите му! Първото представяне на филма беше в гр. Хасково. Презентацията се водеше от Николай Хайтов. След прожекцията, ние, потомците на Капитан-Петковия род, се срещнахме отвън, пред киното, с писателя. Бяхме много въодушевени от автентичността на изградения образ, от истинността на случките и събитията. Благодарихме му за куража да направи филм за позабравения Войвода. Той каза, че Петко е неповторима личност в нашата история и заслужава всички да научат за това. В този ред на мисли, да Ви разкажа за преживяванията на леля ми Мария, братова внучка на Петко, преди да излезе филма: "Лели, я съ женена в друго селу. Един ден отидох да предам в етървата. Там беше нейната майка. Тя ми рече: " Мър, сватя, ти си била от много грозен джинс, рода на Пантата Петку." Я веке наведай глава и не мога нищо да кажа. Невястата излезе аркъ /защита / на мене. Рече: "Майо, нявястата няма кабаят." След като излезе филмът, всички рекая: "А, от какъв славен род била Кирячка /съпругът й се казваше Киряк /". Това иде да докаже забравата, в която тъне делото на Капитан Петко Войвода. 

С актьора Васил Михайлов се срещнахме при кръщаването на Минния техникум в гр. Димитровград. По моя докладна записка до директора на същия техникум, той се именува на името на Капитан Петко войвода. Негов кръстник бе Васил Михайлов. 

-Той стана любим актьор на много българи, след като се превъплъти в ролята на Капитан Петко войвода. Роля във филма има и актьорът от бургаския Драматичен театър „Адриана Будевска“ Валери Еличов. Той „влезе“ в кожата на Петковия син от гъркинята Аспасия. По време на ареста на капитана във Варна, Георги е екстрадиран, след като е бил сгоден за варненка. Каква е съдбата му? Има ли деца?

-Синът на Капитан Петко войвода от гъркинята Аспасия е идвал в България заедно с моя прадядо Митрю, след като Капитанът се връща от Русия. Капитанът му купува два магазина. По време на арестуването на Петко и Радка Кравкова (втората съпруга на Капитана) и затвора му в Ичкале, Спас Турчев екстрадира в Гърция Георги. По спомени на вуйчовците ми, синът на Петко е идвал в Кърджали и с. Малко Брягово през 1947 г. да моли за помощ. Оттогава дирите му се губят. Отношенията между България и Гърция са такива, че прекъсват всякакви връзки с Георги. Може би това е един голям неизпълнен родов дълг към него от страна на българската му рода. Така потъва в забвение кръвната връзка между наследниците на Каракирковия род. 

-Това е много тъжно! За бургазлии беше любопитно да видят осмата серия „Мирен живот – Завръщане“, в която Петко Войвода пристига в Бургас с кораб от Петербург, където е бил два месеца след края на Руско-Турската война. Той продал огромното имение в Киевска губерния, подарено му от руския император, за да живее в свободна България. Още на пристанището обаче е арестуван по нареждане на румелийския губернатор Алеко Богориди, който е получил заповед за екстрадирането му в Турция, тъй като съгласно Берлинския договор, тогава Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя. Като гледате как българи арестуват войводата, какво изпитвате? Срамувала ли сте се някога, че сте българка?

-Аз имам по-друга постановка на въпроса за ареста на Капитана в Бургас. Да, той иска да слезе на този бряг, за да е по-близко до поробеното си Отечество - Беломорска Тракия. Арестът за мене не е поругаване честта на Войводата, а е акт, който иде да спаси Капитана от екстрадирането му в Турция, ако остане в Бургас. Затова този акт го третирам като спасение на Капитан Петко войвода. Варна е спасителен бряг за него, защото е територия от свободна България. А аз никога не съм се срамувала от това, че съм българка. Не се срамувам и от Родината си. Гордея се с българската си закваска и с България. Стидно ми е (б.а. срамувам се), че има българи, които поругават българската чест. Робуват на жълтия метал и властта, която използват за обогатяване, когато народът тъне в мизерия и нищета. Срамувам се и изпитвам вина и за това, че девизът на Капитана "Свобода, равенство, братство" до ден днешен остана само една прекрасна илюзия. 

-Заповедта за екстрадирането не е изпълнена и след съвет на офицера да отиде във Варна, капитанът се качва отново на парахода. Тогава руският лекар, с който се сприятелил по време на пътуването от Петербург възкликва, че Петко е щастливец, за когото се карат две Българии. Сега родината ни е една, но продължаваме да се караме за символа на свободата, за робството, за стиховете и песните, които всички трябва да знаем Как гледате на безсмислените спорове за това дали робството е било робство или съжителство и дали децата ни в шести клас трябва да учат за „История славянобългарска“ или „Робинзон Крузо“?

-Капитан Петко има две родини. Едната - свободна България, а другата - поробена Тракия. Затова той призовава: "Момчета, работете за освобождението на заробеното ни Отечество!" Знаете ли, отродяването, бягството от българското ни начало е престъпление. Няма бъдеще оня народ, който не знае миналото си. Бъдещето на България са нашите деца, внуци и правнуци. Как ще градят сградата на прекрасното си бъдеще без дълбоки, дебели темели (основи) - миналото си? То се научава в семейството, в училището, чрез история и литература - словесната памет на народа ни. Ако нямаше турско робство, защо народната памет помни за робините, които турците разделят от децата им, за трита синджира роби, за надеждата на народа ни дядо Иван да ни избави от туй проклето турско робство? Не е ли робия това - отвличането на мъжките рожби на българите безнаказано от турците и създаването на еничарския корпус? Малко ли са песните за тях?  Малко ли са българките, които са носели позора от изнасилването и раждането на друговерци? И още и още! Коя е тази покварена съвест, която налага на цял един народ, българският, да забрави за черните забрадки на майките от това "съжителство?" Радвам се, че българското самосъзнание е живо у българина! Аз не съм нито против европейската, нито против световната класика, но да се замени българската с чуждата, не мога да се съглася. Нека в нашите учебници по литература има достатъчно като количество и качество българска класика, която формира българско съзнание, български борбен дух и българско самочувствие! Ние сме велика нация, дала на всички славянски народи азбуката, на която да четат и пишат. Когато в Европа започва Възраждането, то в България отдавна е поставено началото му чрез стенописите в Боянската църква. О, неразумни и юроди, не пренаписвайте историята ни в услуга някому! Нам е нужна и „История славянобългарская“, и Балканджи Йово, и „Вятър ечи, Балкан стене“ и още, и още и още всичко онова, което ни прави българи! Свалете ръцете си от бъдещето на децата ни, за да имат самочувствието да се нарекат българи! 

-Идеалистът Петко Каракирков отказва на премиера Стефан Стамболов да стане областен управител на Варна. Апостолът на Вътрешната революционна организация участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание, който е автор и на „Не щеме ний богатство“, се превръща в по-ужасен тиранин и от султана, а за него капитанът казва „той не е страшен, страшни са стамболовчетата“. Стамболовчетата ограбват войводата и той умира в нищета, но в края на живота си гордо развява знамето „Те погребаха България“. Ако легендарният войвода бе жив днес, дали не би вдигнал същия флаг? Не са ли „борисовчетата“, които се опитват да заличат националната ни памет, по-страшни от Борисов?

-Стамболовчетата са всички онези и в днешно време, които угодничат на властта, няма значение коя е, прехвърлят се от партия в партия, когато тя ще им осигури власт и влияние. Та само Бойко ли е виновен за състоянието на страната ни!? Виновни са всички, които са били властимащи и ние, българите, че сме били толкова търпеливи. Голяма част от нас бяхме странични наблюдатели и живеехме с надеждата някой друг да ни свърши работата. Да, нужен ни е Капитанът! А само той ли? Малко ли са радетелите и последователите на идеологията на Левски за чиста и свята република? Дано да я бъде! Дано това не е само добро пожелание! 

-Какво бихте пожелала на нашите читатели?

-На Вашите читатели пожелавам здраве и дълголетие! Нека стоят на поста си като истински българи, съхранили българското си начало. Нека знаят, нека помнят, че България трябва да я има! И от тях зависи това. Нека всички знаем, че кръвта на предците ни крещи от всеки ъгъл и ни задължава да знаем миналото си и го предаваме на идните поколения! 

Коментари

Login

Search

Menu

Cart

Jtouch25 mobile template for Joomla (c) 2011 - 2012 www.mobilemews.com