Недялко Йорданов: Няма и минутка, в която да не съм бил влюбен (ВИДЕО)

Бургаският поет, писател, драматург и режисьор е бил участник в първото официално телевизионно предаване на 6 май 1960 г., разкри Драгомир Драганов

Димитър МИШЕВ

Няма и минутка, в която да не съм бил влюбен. Има хора, които цял живот обичам и ще обичам. Това каза в предаването “55 лица от вашия живот” поетът Недялко Йорданов, след като водещият Драгомир Драганов попита какво може да го накара да се влюби днес отново в живота такъв, какъвто е бил в очите на младия Недялко. Известният писател, драматург и режисьор уточни, че винаги е гледал света с 16-годишни очи, но никой не ми вярва. Той сподели, че битката с времето става все по-жестока. 

Освен стиховете и песните по негов текст, българската театрална публика с мъничко тъга може би си спомня работата му с трупата на ДТ „Адриана Будевска“ в Бургас, възкликна Драганов в началото на предаването. Той разкри, че Недялко Йорданов е участник в първото официално телевизионно предаване у нас на 6 май 1960 г. 

„Бях студент тогава. Пазя стихотворението, което прочетох тогава. То е „Плюсовете и минусите в моята студентска професия“. Това е стихотворението, заради което милицията трябва да ме пита, защо студентката умряла от смях“, заяви влюбеният поет. 

На въпроса дали е проклятие за един интелигентен и умен човек, за един творец, да му се случи да живее в такива „интересни“ времена, Йорданов отговори с „не“ и добави, че това дори е шанс, защото точно тогава можеш да развиеш в себе си чувството за съпротива, а то ражда изкуството. 

С носталгия той си спомня за телевизионния театър. „Първата постановка се казваше „Старецът“. В нея участваха светила като Иван Кондов, Асен, Миланов, Георги Черкелов, Славка Славова, Велко Кънев. Това беше през 1973 г. или 1974 г. Тогава работих с оператора Боян Кривошиев и с Роксена Кирчева, която ме въведе в телевизионния режисьорски занаят. Втората ми постановка беше „Любов необяснима“ и имаше много голям успех. Малко хора знаят, че първият ми авторски филм „Кажи ми, Кармен“ го снимахме с филтри в Бургас с младият тогава оператор Николай Лазаров. Сега той е сред най-известните в бранша и е професор в НАТФИЗ. Филмът беше експериментален и в него участва Мария Статулова“, разказва Недялко Йорданов. 

Той сподели, че със снимания край морето филм е свързано едно от най-големите му разочарования. „Решиха да го пратят на фестивал в Братислава, но не проверили, че през същата година фестивалът не бил за игрални филми, а за детски програми и излиза веднага бюлетин с куриозите на феста, където е упоменато, че най-краткият е от Канада и е 3 минути, а най-дългият - „Кажи ми, Кармен...“ - час и половина. Журито, което е свикнало да гледа до 10 минути, не доизгледало филма. Аз много се ядосах на телевизията и прекратих всякакви връзки. Казах, че никога няма да снимам повече. Последваха доста извинения. Скоро си го намерих, гледах го пак и много ми хареса“, добавя Йорданов.

„Голямо удоволствие бе снимането на трите детски сериала за „Лека нощ, деца“: „Страшни смешки, смешни страшки за герои с опашки“, „Приключения опасни с герои сладкогласни“ и „Вълкът срещу козата и трите й козлета“. Аз бях водещ в тях заедно с едно сладко момиченце, т.е. с Яна. Оказа се, че много поколения помнят, израсли са с тези сериали. Моята внучка много се ядосваше, когато ни спираха и ни питаха „Това ли е водещата Яна?“. Тя отговаряше „Как ще съм водещата? Аз не съм Яна, а Тамара“. Хората не се съобразяваха с това, че водещата е станала студентка, а Тамара сега е 16-годишна“, разказва поетът.

„Отвреме-навреме на моите концерти казвам, че когато бях на 35 години, съм бил много отчаян и тогава написах „Младостта си отива“, „Остаряваме бавно“. Като станах на 50, си казах „Всичко свърши“, а когато навърших 60 - „Всичко сега започва“. На 70 пък заявих „Достигнеш ли върха, продължавай нагоре“. Не съм бил прав, че ако започнеш да се връщаш към миналото, значи остаряваш. Напротив, така се подмладяваш“, каза още Недялко Йорданов.

 

Коментари

Login

Search

Menu

Cart

Jtouch25 mobile template for Joomla (c) 2011 - 2012 www.mobilemews.com